Strange world

Здравейте, г-н Паев. Днес мисля да се позанимавам с тема, която е дъвкана, дъвкана, дъвкана…че сигурно Ви е писнало да четете за нея.

Та…нали знаете, г-н Паев, за цигарите. Тяхната вреда, никотин и прочее…как дразнят непушачите. Не, няма да говорим за вредата от цигарите – това е тема, на която съм наложил вето преди година. И заглавието на първият ми пост е Amidst the rain…знаете ли защо ?! Да, точно така – навън вали. Тъкмо се връщам от терасата. Когато пуша, знаете това е един от малкото моменти, в които оставам сам със себе си. Концентрирам се върху неща, за които 4 минутки преди цигарата съм нямал време. Пуша си аз, забелязвам бялата котка скрила се под найлона и се чудя кога ще спре да вали навън. Навън, г-н Паев. Знаете, че цял живот всеки се опитва да намери себе си…търси ли, търси на странни места. И на всяко място вижда поредния гроб, в който са погребани всички мечти. Вижда надгробните камъни, на които пише “Тук живя …….. ….. и с него си отидоха всички мечти, останаха скърбите…и дъжда”. Всяка вечер, след целодневно търсене на себе си аз сядам на всеки един гроб, върху всяка една погребана мечта и блян…и паля цигара. Не, не съм Сталкер. Не съм и слаб. Не съм и силен. Както знаете, уважаеми колеги, цигарата не горчи когато я запалиш…горчи към края. Съпоставям я и с живота ми до тук…само дето моята цигара започна по-рано да горчи. Имаше една случка, г-н Паев, точно след като направихте Amidst the rain…навън валеше. А на мен ми беше топло под дъжда. Търсех във всяка капка и исках да припозная себе си в нея…но всички падаха на земята и нищо не можах да видя. Знаете както казах за цигарата…когато я хвърлите г-н Паев, от терасата и тя падне в някоя локва се чува едно свистене…пресмъртен свистък, който само Вашите уши чуват. Нали ?! Не, няма да Ви отегчавам с моите хаотични писаници.

г-н Паев…нали знаете ? – Barba non facit philosophum.

П.П. Догарям ли предварително цигарата си ?!